САМОНАКÀЗВАМ СЕ, -аш се, несв.; самонакàжа се, -еш се, мин. св. самонакàзах се, св., непрех. Книж. 1. Наказвам сам себе си. Той [поп Евтим] е бил взискателен към енориашите си, но и суров към себе си, старци разправят как два пъти се бил самонаказвал за сторени грехове. Веднъж се самонаказал на хляб и вода за два месеца, задето минала през главата му греховна мисъл, когато изповядвал една млада невяста. А. Гуляшки, Ч, 109. Казват му, че за развилнялата се чума е виновен убиецът на Лай, т.е. самият Едип. Тогава Едип избожда и двете си очи, самонаказва се. А. Арунов, И, 182. Беше си направил ковчег. И когато сгрешеше нещо, за наказание лягаше в него. Не ядеше по няколко дни. Самонаказваше се безпощадно. Й. Богдар, НД, 12. Отчуждението е парадокс, с който се самонаказваме. Ст. Сивриев, ЗСБ, 179.
2. Само мн. Наказваме се взаимно един друг. – Как те наказах аз – и как ме наказа ти! Как се наказахме един друг – с любовта си… Как се самонаказахме – чрез любовта си… П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 167.